АПОЛОГИЯ ЗА ЛЮБОВТА

АПОЛОГИЯ ЗА ЛЮБОВТА
пътепис за Каменната сватба край с. Зимзелен

Камелия Мирчева

Пътуваме към Зимзелен. Селото е разположено на 4 км. североизточно от гр. Кърджали и на 41 км. югозападно от гр. Хасково. В него живеят стотина души. Твърди се, че името на селото  е свързано с вечнозелетото, многогодишно, лечебно  растение - зимзелен.

Щастието следва само този човек, който говори и действа с чисти мисли. Омразата се прекратява с любов. Дълъг е човешкия път. Обречен е пътят на завистта. Ако един пътник не се събере с по-добър от него или поне равен му, то той се обрича на самота. Дребните цели пораждат дребни личности. Дребните хора превръщат маниите и дефицитите си в реалности и това води до абсурдите в човешкия живот.

Живеем в свят, в който един глупак, създава безгранично много глупаци, а един мъдрец – твърде малко мъдри.

Живеем в свят,  в който малцина проумяват, че всяко живо същество е свързано с всички ритми, звуци и енергии във Вселената. Трудно е човек да си представи свят, в който всичко се случва чрез него. Но това е факт. Нещата се случват винаги с нашето участие.

                                снимка Георги Павлов

 

Навсякъде около нас има енергийни полета, които вибрират с по-ниски или по-високи честоти. Самият човек е носител на невидими енергии.

                               снимка Георги Павлов

Много хора твърде дълго живеят във фазата на отричането. Пълнят живота си с гняв и омраза, завист и самосъжаление. Живеят в страх и сами се превръщат в жертви на собствените си неосъзнати илюзии и субективни заблуди.

Много хора не знаят как или не искат да мислят. Забравят, че Духът е невидимата енергия, която ражда и поддържа енергията, не само на Човека, но и на цялата Вселена. Не проумяват, че любовта е сътрудничество и доверие, а не контрол и власт.

   снимка Георги Павлов

„Това, което знаем е ограничено, а това, което не знаем е безкрайно”с тези думи на Луций Апулей, влизам в село Зимзелен.

Дали древните хора живели тук са нарекли селото на името на билката зимзелен,  заради нейната силната предпазна, мога само да гадая? Дали са искали името на селото да ги предпазва и закриля?!...

   снимка Георги Павлов

В миг се сещам, защо точно днес пътувам с думите на Апулей.

Лечебните свойства на зимзелена /зеленика, самодивско цвете/ са описани още през ІІ век в Римския Хербариум именно от Луций Апулей.

В него е записано, че растението било използвано срещу „дяволска болест и обладаване от демони, змии и диви зверове”. Апулей описва и един цял ритуал, свързан със събирането на билката.

Луций Апулей има берберски произход. Роден е около 123 година в семейството на богат магистрат, в Мадавра, Нумидия /днешен Алжир и Тунис/. През римската епоха градът бил известен със своята философска школа. Апулей е учил в Картаген, Алуксандрия, Атина и Рим. Причислява себе си към философите платоници, посветен е в Дионисиевите мистерии. Бил е жрец на Ескулап, Изида и Озирис.

 снимка: Камелия Мирчева

 

Всичко, което се случва с нас и около нас е своеобразен урок, предоставен ни от живота. А ученето на уроците си е много лична работа. Личен избор, защото човек за себе си сам преценява кое е вярно или не, кое е важно или не, кое ще научи точно днес и кое ще отложи за утре или за някакъв бъдещ момент.

Точно днес аз искам да науча част от тайната на Зимзелен и Каменната сватба.

снимка: Камелия Мирчева

Мислите ми се въртят към Нумидия, античното берберско царство, разположено на Северния африкански бряг между Мавритания и Картаген, станало по-късно римска провинция. Берберите наричали себе си „свободни хора”.

Те  дошли в Египет около ХІІІ в. пр. н. е. от други краища на Северна Африка. Били изкусни ковачи и живеели на юг от Сахара. Славата на красивите им и бързи коне се носела на шир и длъж. Много автори изказват хипотези, че берберите са били потомци на атлантите.

За атлантски народи са смятани  древните египтяни и иберите, царския род на инките, управлявали Перу, баските в Пиренеите, берберите в Магреба и гуанчите на Канарските острови.  Приемници на Атлантската цивилизация са ацтеките и маите в Централна Америка.

Атлантските народи са почитали като Върховен Бог Слънцето. То имало различни имена: Ра, при египтяните, Инти при инките,  Магек при гуанчите, които наричали още Ахухуран Ахахуканак, Великият и Всевишен Бог.

И траките са народ на Слънцето.  Тракийският орфизъм изповядвал култ към Слънцето  и към Земята. Траките почитали Великата Богиня – Майка и нейният син Слънцето.

Атлантските народи са издигали светилища от огромни стоящи камъни, наречени мегалити.  Те биват ралични видове - долмени, кромлехи и менхири и са свързани с вярата в Безсмъртието, и с култа към  Слънцето и Богинята-Майка.

Берберските племена смятали, че любовта е най-голямата сила във Вселената. И като всяка една сила, тя може да докара човека до върховете на екстаза /при наличието на любов/ или до дъното на чудовищните престъпления /при липсата на любов/.

Те вярвали, че всеки човек притежава индивидуален разум, но човечеството, като цяло има един общ разум. Религиите го определят, като Създател, Бог, други го наричат морфогенетично поле, Юнг го  дефинира, преди близо сто години, като колективно несъзнателно.

Берберите смятали, че злото възниква там, където природните закони са нарушени. То не може да бъде изцяло унищожено, а само овладяно.

  снимка: Камелия Мирчева

Авторът на множество трудове по аритметика, философия и музика Луций Апулей, се оженил за богата вдовица, майка на негов съученик от Атина. Завидяли му роднините й за богатството, не разбрали любовта им  и му спретнали през 158 година съдебен процес, в който го  обвинили в магьосничество.

В своята защитна реч пред съда, която Апулей записал в съчинението си „Апология, или Самозащита по обвинение в  магия”/, се представил, като блестящ адвокат, който сразил доводите на противниците си, като ги превърнал в абсурд. Той успял да защити себе си и да осмее  невежеството на  обвинителите си, но не могъл да понесе злобата и завистта.

Сред процеса Апулей заминал за Картаген, където е бил избран за върховен жрец. По това време написал един от най-знаменити си трудове „Метаморфози”.

  снимка: Камелия Мирчева

Любовта и завистта, скрити във вечнозелените листа на зимзелена разказват, че и големият интелект и голямото знание могат да бъдат нож с две остриета.

Когато има любов, зелените листа на зимзелена, в различни комбинации на приготвяне, лекуват множество нервни болести, повишено кръвно налягане и кожни обриви. Отварите, създадени от тях действат противовъзпалително, противосептично, кръвоспиращо и понижават кръвната захар.

Смята се, че зимзелена е цвете с магическа сила и мощ, която пази от злите сили.

  снимка: Камелия Мирчева

Мисля си за живота на великите хора и за забравените от днешните хора уроци. „Собствената нравствена нечистоплътност - това е знак за презрение към самия себе си”, „Не е важно къде е роден човек, а какви са неговите принципи; не е  важно къде е решил да прекара живота си, а по какви принципи иска да го изживее” – казва Апулей.

Принципите, по който човек иска да изживее живота си, са също въпрос на личен избор.

Познавам много хора, които твърдят, че нещо не би могло да стане, само защото те самите са неспособни да го направят. Познавам много хора, които са толкова заети да доказват собствената си правота, че нямат време да изживеят пълноценно живота си.

Повечето от тях не проумяват, че човек има свободата да избира как да мисли и в какво да вярва днес и това предопределя утрешния му ден. Силният момент е винаги тук и сега, тъй като той формира бъдещето. 

Всяка една мисъл привлича към себе си мислите на хора с определено поведение. Каквито мисли пращаме към другите, такива се връщат при нас. Човек винаги постъпва към себе си и спрямо другите, по най-добрия за него начин - единствения начин,  на който самият той е способен. А начинът зависи от знанията, добротата, съзнанието, опита и компетентността, които притежава  самия човек. Човек може да даде само толкова, колкото притежава. „Истината е в простите неща”- твърди Апулей.

Мисля си за омразата, за завистта, за невежеството и за любовта. За невежият човек преждевременното знание е не по-малко пагубно, отколкото внезапната светлина за човек, стоял много дълго време на тъмно.

Мисля си...

Всъщност, истината е в това, че човекът е пленник на мисловните форми, които изпраща. И винаги получава това, което  е изпратил. Има хора, които постоянно са ядосани на живота, на някого, а в действителност неосъзнато и на себе си. Те мразят всички и всичко.

Те вярват, че всичко е безнадеждно и че няма смисъл да правят, каквото и да е, за да променят нещичко. Те стоят и чакат и хленчат. Живеят в зоната на собственото си удобство, в ъгъла на своята безнадеждност, с надеждата, че някой друг ще направи нещо, вместо тях. И когато другият започне да действа, те осмислят живота си, като го критикуват, хулят, чернят и засипват със завист.

Повечето хора желаят живота им да стане по-добър, но нищо не правят, за да може това да се случи. И в това е най-голямата трагедия на човека.

  снимка: Камелия Мирчева

 „Каменната сватба”?!... Гледката е странна, някак си нереална.

Феноменалните скали са разположени на  площ 40 декара. Фигурите са високи до 10 метра и наподобяват силуети на хора и животни.

Твърди се, че образуването на скалната композиция е започнало преди 40 милиона години. Тогава Източните Родопи били дъно на топло море, разтърсвано от непрекъсната вулканична дейност. От утаената вулканична пепел и скалните късове се образували риолитовите скали.

Казват, че преди 25 милиона години водата на морето се оттеглила и риолитовите образувания останали на повърхността. Под влиянието на природата /ерозия, слънце, влага и вятър/, те се превърнали в приказни фигури, с различни цветни нюанси, дължащи се на минералите в тях.

  снимка: Камелия Мирчева

Гледам фигурите. Усещането е невероятно. Тук човек става  част от Бога и от Вселената.

Тук разбирам колко верни са думите на Апулей: „Всеки човек сам за себе си е смъртен, единствено човечеството, като цяло е безсмъртно.”

Тук, сред цялата тази нереалност на каменните фигури си задавам въпроса за смисъла на живота и изборите ми как да го изживея.

  снимка: Камелия Мирчева

Завистта и любовта са две несъвместими неща.

Любовта е състояние на Духа, което прави човека по-добър. Тя изостря сетивата му и отваря сърцето му за красотата.

Любовта те прави лек и щастлив. Кара те да бъдеш смел и да преоткриваш себе си, чрез търсенето на  по-добрата своя същност. 

Важно е Човекът да разбере, че любовта му е пратена да я изживее, като дар. Защото способността да обичаш и да позволиш да бъдеш обичан е подарък, изпратен на малцина. И в крайна сметка човек в един миг винаги осъзнава, че няма значение колко дълго е продължила любовта – миг, ден, месец, година или цяла вечност.

Любовта винаги е толкова различна и същевременно еднаква. Тя е състояние на Духа, което можеш да запазиш в себе си, дори когато другият си е тръгнал, тъй като човек никога не загубва нещата, който са вътре в него.

Любовта е начинът, по който различните хора  обичат  живота.

Любовта е магия, незабравимо приключение, внезапно прозрение и само когато вярваш в нея,  в живота  могат да се случват чудеса.

  снимка: Камелия Мирчева

Любовта и нейните измерения?!...

Живеем в свят на революционни промени. Свят, бърз и динамичен. Свят, в който човек би трябвало да става все по-съвършен и все по - свързан с Вселената. 

Да разбереш природата на любовта е повече от философия. Да я опознаеш не би стигнал един цял живот, но винаги е задължително да  поне да опиташ.  Защото само, ако човек успее да отвори сърцето си за красотата и за любовта, би могъл да бъде щастлив и да познае смисъла на собственото си битие.

Любовта?!...Според учените е химия, в която участват два ключови хормони - серотонин и допамин. Според поетите любовта е магия. Според психолозите тя е субективна емоция.

Любовта?!...Мит, реалност, легенда, действителност или просто начин на живот?!...

  снимка: Камелия Мирчева

Легендата за вкаменената сватба разказва:

Той бил млад и много красив. Живял тук, в село Зимзелен. От незапомнени времена бил и целият му род по тия места. Един ден я видял. Тя била прекрасна, очите й били по-сини от небето и по-тайнствени от цвета на зимзелена. Живеела в съседното село. Той се влюбил. Залинял от мъка по нея. Тогава баща му отишъл при родителите й, откупил булката за пълен тас жълтици и уговорил сватбата.

Вдигнали тежка сватба. Задумкали тъпани, писнали зурли. Тържествено засвирила музиката, извели момата от дома й. Тръгнали сватбарите към Зимзелен.

Най-напред, качена на кончето вървяла нагиздената булка.  До нея бил свекъра, който водел кончето, а най – накрая щастливият жених.

Наближили сватбарите селото. Минали през рекичката и тогава духнал вятърът, който отвял булото на младоженката. Имало  по ония времена поверие, че никой не трябва да види лицето на булката, преди съпруга й. Занемели сватбарите пред хубостта на момата. Видял свекърът лицето на девойката и онемял пред красотата й, а после пригладил брада и скверни мисли нахлули в душата му. Завидели на младоженеца и другите сватбари. Завидели му  неговите и нейните роднини за красивата булка. Възмутена от греховните помисли и от завистта, природата се разфучала, разбесняла се и мигновено вкаменила шествието на сватбарите. Вкаменила всички, освен младоженеца. Заплакал той с горчиви сълзи и помолил вятъра и него да вкамени. Бог изпълнил молбата му, трогнат от силната му любов. Вкаменил го, а от сълзите на клетия момък се образувало мъничко езерце, което никога не пресъхнало.

  снимка: Камелия Мирчева

Каменните фигури на вкаменените сватбари стоят, като стражи и напомнят за преходните и непреходните неща.

Каменните фигури разказват за любовта, за омразата, за мъдростта, за  завистта, за  човешката глупост и безумие.

Паметта на камъка е по-дълготрайна от паметта на човека.

Каменните фигури помнят и добри и лоши времена.

До тях са се докосвали не само с любов и възхищение, но и с вандалщина.

Годината била 1986.  Екипът, с режисьор Иля Велчев, пристигнал при Каменната сватба,  да снима филма „Каменната гора”. Екипът преобразил каменните фигури, като ги заляли с гипс и оцветили с боя. Фигурата на кончето, която се е намирала до тези на младоженците, пречела на идейната концепцията на творците и затова просто и без колебание била унищожена.

Скандалът бил толкова голям, че вестник ”Нов живот”описал вандалщината, а местните хора с възмущение изчистили, доколкото могли, следите по фигурите на Каменната сватба. 

  снимка: Камелия Мирчева

Любовта и завистта?!...Това са две несъвместими неща. Две различни Вселени. В основата на  завистта стои страха. Оня, неосъзнат страх за собствената ценност.

Липсата на любов, алчността, прекалена амбиция, подплътена с малки и ограничени възможности, ниска самооценка и неудовлетвореност от себе си, са сред основните предпоставки, които пораждат завистта. Нещастните и неудовлетворени хора най-често завиждат на щастливите. Обикновено завистниците не разбират защо и колко завиждат.

Не разбират, че завистта ги кара да живеят чужд, а не собствения си живот.

Завистниците убиват радостта и любовта в живота си и в този на близките си.

Мисля си за различните хора и за техните ценности. За времето, което пилеем в дребни и незначителни неща. За идеите и концепциите. Мисля си за сътворителите и за  разрушителите...

Човек винаги е част от живота, независимо дали го осъзнава или не. Глупакът никога не проумява, че в даден момент един човек може да бъде капка, а в друг - океан.

Животът е като огърлица от съдбовни мигове. Той винаги следва своя собствен ход. Животът е низ от различни събития…

Светът за всички хора е един и същ, просто всеки го интерпретира по собствения си начин и това го прави  различен и непредвидим.

  снимка: Камелия Мирчева

Мъдрецът знае, че всяко нещо е всичко, че любовта и мъдростта съществуват, редом с омразата и глупостта. 

Мъдрецът знае, че не може да промени света и да го направи такъв, какъвто би искал, но може да промени себе си и тогава светът ще започне сам да се променя.           

юни 2012 г.

 

снимка: Камелия Мирчева

 снимка: Камелия Мирчева

   снимка: Камелия Мирчева

  снимка: Камелия Мирчева

  снимка: Камелия Мирчева

снимка: Камелия Мирчева

  снимка: Камелия Мирчева