сряда, 4 януари 2012 г.

Животът е прекалено кратък...


ЖИВОТЪТ Е ПРЕКАЛЕНО КРАТЪК...
интервю на Камелия Мирчева
с Александър Караджов


Той е роден на 25 март 1986 година в Смолян.  Определя себе си, като човек, особено силно свързан с планината. Затова и предпочита да се занимава с туризъм. Завършил е ПУ „П. Хилендарски”. Защитил е магистърска  степен „Мениджмънт на туризма”. Завършил е курс за професионални планински водачи.
Занимава се с алтернативен и екстремен туризъм, основно на територията на Южна България и отчасти на Северна Гърция.
В момента работи и като барман в заведение в Смолян, но предпочита да прекарва  всеки свободен миг сред природата..Практикува скално и спортно катерене, колоездене, каньонинг, риболов и фотография...А последната му страст е  търсенето и снимането на бърлоги на мечки и други диви животни. Занимава се  със спелеология. Членува в пещерен клуб „Перла” към ТД „Родопея” село Ягодина. Член на Българско дружество за защита на птиците. Автор е на множество пътеписи. Неговото име е Александър Караджов. Поводът за нашето запознанство бе национален  конкурс за пътеписи „Неизвестната България”.


 Господин Караджов, как бихте описали себе си в няколко изречения.
Определям себе си като рожба на природата, добър човек съм, ценя живота и създаденото от Господ. Реалист съм, на моменти съм непоправим песимист...Именно тогава, в тези мигове ми помага контактът с природата и търся спасение за душата си там. Обичам риска. Пристрастен съм към адреналина. Животът е прекалено кратък, а аз искам да опитам от всичко! 


Автор сте на много пътеписи.. Разкажете ни нещо повече за тях и за новите си творчески планове.
Постепенно осъзнавах, че след всяко мое пътешествие имам нужда да опиша подборно всички случки. И понеже не обичам да говоря особено много пред слушатели, реших да пиша пред читатели. Започнах нещо като дневници на пътуванията си, но видях, че хората проявяват интерес към това и започнах да се увличам. Всъщност хорският интерес ме зареди и подтикна да пиша. Бъдещите ми творчески планове са свързани на първо място с още  обиколки из Източните Родопи (диви  и неизвестни места, които не съм посещавал). Очаквам от тези пътувания да събера достойни за възхищение материали. За сега целта ми е само и единствено прекрасната България, като създавам основно пътеписи след пътешествията си. Мислел съм си и за писане на разкази...


Спечелихте награди от националния конкурс за пътеписи „Неизвестната България” – първо място с пътеписа си „Къде свършва България или...утопия за по-добър живот”, и три поощрителни награди с пътеписите „Докосване до пустошта или два неуспешни опита за изкачването на Баташки Снежник”, „Източните Родопи-една източна приказка”, и „Последите на Сабазий или как се стига до края на света”. Разкаже ни какви са впечатленията ви от конкурса, от организацията му и от творбите на другите участници.
 Поздравления за конкурса. Именно подобни инициативи в тези тежки за всички ни времена ни напомнят, че има останали Хора, Човеци като вас, организаторите. Повече от страхотно и достойно за преклонение е, че някой мисли за културата, някой търпи лишения в името на тази прекрасна инициатива. Иска ми се „Неизвестната България” да се превърне в марка, да подпомага популяризирането на нови творци.
Смятам, че се проведе един оспорван и до последно напрегнат конкурс, поради стойностните материали на всички участници.


Вече е факт и в електронен вариант, а и една бройка на хартиен носител  от първата Ви книга „Утопия за по-добър живот”, която включва 13 пътеписа, разкажете нещо повече за това.
За издаването на тази книга огромна заслуга има г-жа Камелия Мирчева, за което й дължа благодарности! Гордея се, че това издание е факт. Гордея се затова, че направихте всичко възможно творбите ми да се популяризират и да достигат до много хора. Мисля, че читателите ще оценят както творбите ми, така и Вашите огромни усилия за популяризирането им.


Писането на пътеписи е специфичен вид творческа дейност. Откъде тази любов към пътуването и после към прекрасното пресъздаване на разходката във формата на пътепис?
Любовта към пътуванията се зароди преди 6 години, точно когато започнах да изучавам туризъм и да се занимавам професионално с това. Всяко следващо пътуване ме пленяваше повече и повече и днес да пътувам, значи да живея. Неразделна част от мен е. А относно пътеписите – заслуга имат и родителите ми. И двамата са литератори и смятам, че генът си казва думата! 



Посетили сте много места и сте написали доста пътеписи. Голяма част от тях са публикувани в блога Ви. Кое е  най-впечатляващото място, на което сте бил?
За мен най-прекрасните места са некомерсиалните места. Неразработените туристически обекти. Непопулярните дестинации. Забележителностите, при които няма струпване на мутри, мутреси, силикон и джипове.


Роден сте и живеете в Смолян. Разкажете нещо повече за града, неговата история и забележителности.
Смолян е прекрасно място за живот. Цари хармония и спокойствие. Заслужено го наричат „Перлата на Родопите”. Градът и района могат да предложат всякакви атракции и занимания за туристите. Човек няма как да скучае тук.
Смолян има много стара история. Смята се, че „виновни” за създаването му са племената смолени, от които идва и името му. Около Смолян се крият големи съкровища и достижения на културата на траки, славяни и всички преминавали или живели в района племена. Жалко е, че винаги археолозите са изпреварвани от иманярите...Имаме си както природни, така и антропогенни забележителности – гори, езера, водопади, скални феномени, музей, галерия, прекрасен планетариум, уникални църкви и параклиси.


Разкажете нещо повече за професията планински водач.
„Професията на водача спада към най-красивите поприща, защото се упражнява върху късче земя, запазило девствеността си. Днес в градовете са останали малко истински неща – нощта вече я няма, нито студа, нито вятъра, нито звездите. Всичко е обезличено.
Но в планината е друго – каква странна среща на човеци и земни форми, потънали в мълчанието на забравата! Снежен склон, гладък като стъкло? Те го изкачват, оставяйки своя подпис – една нереална следа! Скала, красива като обелиск? Те не се подчиняват на земното притегляне и минават откъдето им се прииска. Това не е търсене на приключение – те живеят и вършат работата си така!” това са думи на  Гастон Ребюфа и те най-добре дават отговор на въпроса.


 Занимавате се с алтернативен и екстремен туризъм, основно на територията на Южна България и отчасти - Северна Гърция. Разкажете ни нещо повече за това.
Родопите, както от българска, така и от гръцка страна, са идеалното място за тези видове туризъм. Човек може да практикува каквото му се прииска – да кара колела, мотори, джипове, да язди коне или просто да ходи. Има добри места за катерене, много пещери, каньони. Важното е, човек да има желание за всичко това обаче! Аз гледам да запълвам свободното си време с най-разнообразни занимания...


Какво мислите за туризма в България и за българите като туристи?
Не мога да кажа, че в България има туризъм. Нито туристи. Богаташи и мутреси отиват за уикенда в някой луксозен хотел, ядат и пият. В момента абсурдната картинка е такава, че ние се гордеем, когато се каже, че страната ни е най-добрата дестинация за алкохолен туризъм и една от водещите за секс туризъм. До там ли го докарахме?!?... С това ли можем да се представим пред света? Страни като Гърция и Албания правят милиарди левове от нищо! Но имат желание и воля за това!
През годините у нас се създаваха агенции, комисии и какво ли не за туризма. Какъв е ефектът от всичко това? Много хора напълниха джобовете си. Нищо повече!
Презастроихме прекрасните си курорти. Не използваме потенциала, който имаме за алтернативни видове туризъм. А именно те могат да ни носят сериозните приходи. Защото чужденците си имат бетон. Ние не можем да ги впечатлим с тези грозни хотели. Те бягат от това и търсят нещо съвсем различно. Но кога ли ще го осъзнаем???...

Кои са местата които не сте посетили досега, а бихте искали да видите?
Ооо, наистина са много. Повечето хора не подозират колко райски кътчета в България ни чакат да ги открием. По-лесно ще ми е да кажа кои места съм посетил. Искам да видя всяко парче земя от страната ни. Напоследък ме привлича Североизточна България – Силистра, Тутракан, Дуранкулак...Там смятам да е едно от скорошните ми пътешествия.


Как бихме могли да съхраним българската природа, традиции, обичаи, фолклор и българщината.
С желание. Но за сега не се виждат мераклии, които да се заемат с това. То не е толкова непосилно. Но не могат един, двама, трима да се справят. Трябва да въвлечем цялото общество. Всичко е в наши ръце. Тъжно е, че забравяме за корените си.


Какви са предимствата и недостатъците на това един човек да живее и твори в Смолян?
По принцип това е въпрос на нагласа – опитвам се да не търся недостатъци, въпреки че ги има. Предимство е, че водим спокоен живот. Стрес почти няма. А и навсякъде около нас е гора. Само да реши човек, може да се впусне в приключения. Недостатък е липсата на културни мероприятия и нови контакти. Тук сме като „Забравените от небето”. Отнеха ни киното, отнеха ни театъра...Няма духовна храна...

Определено си падате  по екстремни неща - три поредни години посрещате Нова година на места, където други хора не биха си и помислили да бъдат, разкажете ни за това.
Обичам различното и нестандартното. Хората посрещат Нова година на топло до камината, с изобилие от храна и напитки. За мен 31 декември е момент, в който е редно да си дадем сметка за отминалите 365 дни. Дали сме били добри. Да обмислим постъпките си, грешките си, бъдещите си намерения. Това може да стане най-добре високо в планината, сред ветровете и студа. А може би това е и начин да изкупим греховете си чрез лишение. 


Практикувате спортове като скално и спортно катерене, колоездене, каньонинг, риболов и фотография...А последната ви страст е да търсите и да снимате бърлоги на мечки и други диви животни! Какво би ни разказал Александър Караджов за мечките, за спорта за хората и за бизнеса с всичко това?
Първото, което бих ви казал е, на 8.11.2011г. ме нападна мечка. Беше странно преживяване. Секундите ми се сториха часове. Интересно у хората е това търсене на адреналин и силно екстремни преживявания....Тъжно е, че се спекулира толкова много с мечките, отново в името на парите и интересите за бързо забогатяване. Мечки винаги е имало – и преди 100 години, и днес. И в миналото хората са се сблъсквали с тях, имало е жертви, имало е страдание. Мечката е най-интелигентното животно на земята. Днес, сто години по-късно, тя е пак там, в гората. Там е нейният дом. Но ние човеците станахме прекалено нахални и навлезнахме в територията й.
Медиите промиват мозъците ни прекалено много. Това е масовата психоза. Давайте да убиваме мечките, защото много зачестиха нападенията. Няма такова нещо. Лошото е, че в България е пълно с НЕспециалисти, а именно те определят съдбата на много мечки. Пак казвам, всичко това, което се случва с мечките е в резултат на „усилията” на определен кръг хора да ги унищожим (депутати, поставени от тях директори на ловни стопанства и дивечовъдни станции, и не на последно място – самото министерство на околната среда!). Защото там се въртят ужасно много пари. Бих споменал и конкретни имена – Нона Караджова, Емил Димитров и поне още две дузини продажници.
А мечката трябва да я има. Трябва да я спасим!

Какво най-често може да Ви вдъхнови? Любими теми  за писане, ако имате такива.
Любими теми? По-скоро бих казал, че всичко, свързано с природата, ми е любимо...Една сърна, един изгрев, една птица, един малък камък...Всичко това ме вдъхновява. Ако имах възможност бих  променил в България разбирането и отношението на хората към дивата природа! Бих ударил „звънеца за събуждане”. Дошло е крайно време да променим културата си. Най-голямото предизвикателство към съвременния човек е да устои на изкушението да продаде себе си в името на материалното.


Липсва ли вяра в живота на съвременния човек?
Не мисля. Хората вярват!

Какво е Вашето разбиране за таланта и за талантливият човек?
Таланта или го има, или го няма. Не се придобива някога във времето. Талантът според мен е онова влечение, онзи вътрешен глас, в който много рядко се вслушваме. Успехът идва с признанието на хората. Ако хората те ценят и харесват, то значи ти си успял. Може би ви изненада, че не споменах пари и материални ценности, както много хора биха Ви отговорили. Аз съм едно ниво над тези неща.

Кои са най-важните за Вас ценности?
Добротата, откровеността, коректността, спазването на дадена дума...

Кое бихте определили като най-голямото зло?
Категорично: Злобата и завистта в хората!


Смятате ли, че времето, в което живеем е интересно и с какво?
Времето, в което живеем е по-скоро бурно и неподредено! Цари хаос, липсва ред и дисциплина! Бих обърнал въпроса Ви: Интересни са ми „ценностите” и „идеалите” на хората. Толкова е объркано всичко! За какво живеят хората – да робуват на колите и вещите си, да се карат и злобеят, да се надпреварват??? Но така минават дните ни...пропилени в безсмислени неща!

Определяте ли себе си, като щастлив човек и защо?
Смятам, че съм щастлив, безкрайно щастлив! Живея в хармония със себе си и с природата, човек, който успее да го постигне, е Щастливец. Нещо подобно на Алеко Константинов!

Кои са Вашите сбъднати мечти и за какво продължавате да мечтаете?
Определено най-голямата ми мечта бе да се занимавам с туризъм, да откривам и опознавам. Тя е сбъдната. Но продължавам да я развивам и надграждам.
За какво мечтая ли – мечтая един ден, дано да е по-скоро, да имам време само и единствено за хобитата си. Да правя това, което ме влече и удовлетворява. Тогава ще съм още по-щастлив!

Какъв компромис не бихте направили?
Компромис със себе си. Не бих изневерил на себе си. Не бих се продал. На каквато и да е цена!

Нещата, които Ви радват и натъжават.
Натъжава ме отношението на човеците към този Рай, който ни е подарен. Самозабравихме се. Унищожаваме всичко хубаво. Не мислим какво ще завещаем.
Радвам се, че аз, заедно с други приятели, които ме следват, правим полезни и смислени неща. Помагаме за опазването на природата.

Какъв е смисълът на живота според Вас?
Смисълът на живота лично за мен не се крие във вещите. Не робувам на пари и коли. Смисълът е в онези стойностни мигове, преживени в Природата, които ме зареждат и съживяват!


Любима мисъл, ако имате такава.
Човешките пътища не водят до никъде. Важното е да вървим!

Бихте ли могли с няколко изречения да опишете света, в който бихте искали да живеете?
Свят, пълен с добри хора. Без завист и злоба. Без високи технологии и постижения на човешия ум. Без този яростен прогрес, на който сме свидетели днес. Свят с по – простички неща. Надявам се един ден това да се случи. Да се върнем към природата, към първичното в нас.
Вашето пожелание към читателите
Пътувайте. Опознавайте. Влюбвайте се. Пишете. Няма нищо по-прекрасно от това!

5.01.2012 г.

Пътеписи на Александър Караджов можете да прочетете на 
http://www.alexanderkaradzhov.blogspot.com/

http://www.blogger.com/blogger.g?blogID=475517504513160068#editor/target=post;postID=7768853806677796575

http://www.blogger.com/blogger.g?blogID=475517504513160068#editor/target=post;postID=337394151581359217

http://www.blogger.com/blogger.g?blogID=475517504513160068#editor/target=post;postID=72359310830071770

http://www.blogger.com/blogger.g?blogID=475517504513160068#editor/target=post;postID=4600660271324695167


Няма коментари:

Публикуване на коментар