петък, 11 ноември 2011 г.

В царството на легендите


І място в Национален конкурс за пътеписи „Неизвестната България”

В царството на легендите
Десислава Димитрова

Има места, които човек посещава, но те не му правят особено впечатление, но има и такива, които пленяват погледа и душата му за цял живот.
Посещавала съм красиви места ва Европа, но нямам кой знае колко богат пътешественически опит. Разглеждала съм много снимки, но знам, че една прекрасна природна картина може да бъде завършена само с очите и сърцето.

 Чела съм и бях чувала много за него, но никога досега не си бях направила труда да отида до там. Някои го оприличават на каньона на река Колорадо в САЩ, макар и в умален вид, а флората и фауната му съдържат чудесни редки екземпляри. Обявен е за природна забележителност на 25 ноември 1980 година. Общата му защитена площ е 25,5 ха.

Каньонът и едноименната пещера в него все още не са достатъчно добре и пълно проучени. Еменският каньон се намира в северозападна посока от село Емен и отстои на 25 км от Велико Търново. Това е една неповторима природна забележителност не само за Великотърновския район, но и за страната ни.
Когато го видях, съжалих че не съм направила това пътуване по-рано, за да се насладя на този красив със своята девственост кът, малко известен на любителите на природната хубост.
Неописуемо е чувството, което може да породи у човек дивния пролом на река Негованка, вълнуващата легенда за Момин вир, от живописния каньон с чудните еворзионни котли, наречени Каците, и най-сетне внушителния водопад Момин скок.
Струва ми се, че дори да минат години и колокото да ми се отдава възможност да кръстосвам широкия бял свят, едва ли ще избледнее у мен обаянието на Еменския каньон.
Минавайки през горите, скътали в пазвите си каньона, човек може да вдиша мирис на здравец, люляк, мащерка, божур и момина сълза. Да пие вода от скалното кладенче на Бучник, да си набере гъби от полянката Кяловата нива и да се почувства откривател на едно ново място.

 
Тук се намира и долината на река Негованка, която също е привлекателен обект за туризъм и краткотраен отдих. Тя тече през средната част на Северна България, в Средния Предбалкан, през земите на Габровския и Великотърновския край. Десен приток е на река Росица.

 
За името на река Негованка има две тълкувания. Първото идва от латинската топономична практика – „име на къса река с близък извор“. Според второто - названието на реката се свързва с омуртаговия пълководец заратаркана Онегавон.
В надгробен надпис от времето на хан Крум се съдържа следният текст: „Хан Ювеги Омуртаг“ (казва) заратарканът Онегавон беше той храненик и като отиде във войската, потъна в река Тиса. Той беше от рода Кувиар.“ Негованка образува живописен, вкопан в скалите антецедентен пролом. В долинното й разширение е разположено село Емен и по тази причина се нарича още и Еменски. Той е най-богат на надземни карстови форми и затова привилча вниманието на много природолюбители. 

 
Там, където започва каньонът, от двете страни на Негованка се изправят отвесни скали. Като победени великани те сякаш са се отдръпнали, за да сторят път на водата. Реката тече по плещите на продължаващите на голяма дълбочина здрави сиви ургонски скали. На около 300 метра от началото на каньона пътека води до една красива полянка. На изток от нея е известният Момин вир.
През по-миналия век полянката е била прорязана от вада, която водела до воденица караджейка. До нея зърното се носело в чували на гръб, защото в каньона няма път за коли и дори за ездачи.
На юг от вира отвесните скали са обрасли с бръшлян, а горе на ръба има много храсти, смрадлика и дрян.
От северната страна скалите са като монолитни. От основната маса се отделят огромни скални великани. От тях вирът се вижда най-добре. Шеметна височина, която поражда тръпки на страх.
Потайният Момин вир! Във времето оживява легендата за любовта на Неда и Никола от Емен, и за техните срещи тук на някогашната караджейка и за турският бей от съседното село Мусина. Беят имал желание да вземе в харема си три красиви българки от Емен. Сред тях била и Неда. Хората на бея убили Никола и подгонили момите. Те стигнали до скалите над големия вир. Преследвачите били по стъпките им. Спасение от никъде нямало. Момите вплели дългите си коси в една плитка и се хвърлили в дълбокия вир. Хората нарекли това място Момин вир, а намиращият се по-надолу по реката водопад – Момин скок или просто Скока.
След Момин вир проломът продължава. В коритото на реката има паднали големи и малки скални късове, които преграждат прагове и вирове. От ляво се втича малко стръмно дере, подхранвано от извор. Тук, през пролетта бликат много изворчета, наричани още „бъклиците“, заради буйната им сякаш вряща вода.
Докато при входа на каньона реката тече на север, след Момин вир прави завой и поема на изток. Най-изразителното ждрело започва от малкото водопадче, което скача от тъй наречените Каци. Това са много интересни еворзионни котли, дълбоки над човешки ръст. В тях могат да се къпят няколко души едновременно.

Еменското ждрело! Оттук е невъзможно да се върви край реката, притисната от шеметните скали, прибилижени една срещу друга. Водата им примамва в знойни дни. По-надолу може да се стигне чрез газене или плуване. С катерене по скалите може да се стигне до водопада Малкия скок - рядко живописно, но труднодостъпно място на каньона. Сивобелите плътни скали са излъскани, шлифовани от водата, която тече като по улеи. В края на улея скалите правят праг и образуват кръгла падина, достъпна само от изток откъм реката, осеяна тук с много каменни блокове. Пътеката, минаваща горе по терасата над Момин вир, Каците и Малкия скок, се спуска стръмно към реката и тръгва успоредно на нея срещу течението към водопада Момин скок. Той е разположен в най-живописното и най-привлекателното място в пролома на Негованка. Водопадът е обявен за природна забележителност още през далечната 1965 година.
Водата пада от 9,5 метра височина във вир, разположен като в скална чаша, „счупена“ само от изток, в посоката в която изтича реката. Водата скача, гърми, разбива се на млечна пяна и утихва в големия вир, който прилича на езерце. От трите посоки са се надвесили шеметни скали. Шумът на водата ни кара да викаме, за да се чуем, но този шум не дразни и не тревожи.
Сутрин само за 2-3 часа тук проникват лъчите на слънцето, които огряват околните скали, потънали иначе във вечна сянка. През останалото време слънцето тук няма достъп. Въздухът е изпълнен с уханието на здравец, мъх, папрат, люляк, маточина и дилянка. Многото откъснати каменни блокове подсещат, че борбата между водата и скалите продължава вече хилядолетия.
Гледката както от ръба на скалния венец, така и долу, при грохота на водопада, е вълнуваща и трудна за описване и усещане. Който идва за пръв път тук ще бъде омагьосан от едно невероятно и вълнуващо преживяване.
Друга не по-малко привлекателна гледка се разкрива при намиращият се вблизост язовир Негованка. Строителството на язовира е стара идея, подсказана от удобния терен. Неговота изграждане е започнало през 1960 година и е завършен през 1963 година.
На дъното на язовира е м. Текнето с останки от стари караджейки, обвеяни с легенди за хайдути и комити. Под водата остава и Падналият камък.
Според една легенда рано на Гергьовден сватбари потеглили от Емен до село Михалци. От канарите се откъснал голям камък и затрупал сватбарите.
Смятало се, че ако се случи на Гергьовден в зори човек допре ухо до Падналия камък, той щял да чуе свирнята на сватбарите музиканти.
В царството на легендите, природата и красивите гледки и усещания човек не може да остане равнодушен и да не се връща отново и отново.


Няма коментари:

Публикуване на коментар