събота, 12 ноември 2011 г.

Чинърът - хранител на българския дух

Поощрителна награда в Национален конкурс за пътеписи "Неизвестната България"

Чинарът – хранител на българския дух
Десислава Димитрова

Има неща, до които щом човек се докосне, не може да не се възхити. Сътворения, които са съществували на земята столетия преди ние да дойдем на този свят. Не става дума за създаденото от човека културно наследство, а за сътвореното от природата.
Живея във Велико Търново, но желанието ми за пълноценна почивка ме доведе това лято на северното черноморие. Аз съм любител-планинар. Често посещавам и различни екопътеки и природни забележителности. Причината първата спирка от моята почивка да бъде град Варна е една статия от вестник „Ехо“, от която много се впечатлих.
Вниманието беше фокусирано върху защитени природни видове на територията на Варненска и Добричка област. Мисълта ми е за вековните дървета. Наричат ги старейшините на гората, въпреки, че някои от тях живеят в и в градовете. Вековните дървета са неми свидетели на много събития от историята. Има дори и такива обвити  в легенди и предания.

     През цялата човешка история вековните дървета са се радвали на особено отношение, а някои от тях дори са били обожествявани. Няма да крия, че когато достигнах до набелязания от мен обект, бях не просто впечатлена, респектирана и ...  Почувствах се толкова нищожна и малка, но и в същото време окрилена и изпълнена с някаква особена емоция.

Дървото, за което ще разкажа, заслужава огромно внимание, уважение и грижа, защото то има сериозно родословие. Става дума за вековния чинар от вида Platanus occidentalis. Този прекрасен и внушителен самотник се намира във варненския квартал „Аспарухово“ в двора на бившата текстилна фабрика „Асен Николов Семов“, известна още и като „Първи май“, а понастоящем е фирма „Галатекс“. Тя е в непосредствена близост до парк Аспарухов вал, където днес се намира историко-етнографски комплекс Прабългарско селище Фанагория. Отговаря на всички изисквания за защитен вид, т.е. има табелка, удостоверяваща неговия статут и фигурира в регистъра на защитените видове от 4 март 1969 година.
Според РИОСВ Варна чинарът е на 1036 години с височина 15 метра и обиколка на ствола 7,7 метра.

Семейство Чинарови включва 10 вида големи дървета, които достигат височина от 30 до 50 метра. Срещат се по-често покрай бреговете на реки, но и на по-сухи места. Видът  Platanus occidentalis  е характерен за Северна Америка. Издържа на студ и замърсители и основното му предназначение е за улично озеленяване. Достигат до 2000 години живот.
Учени от Чувашия и техни колеги от Международната академия по българознание, иновации и култура се събират на научен форум през 2010 година в град Варна и след приключването му засаждат чинар в близост до вековния в двора на текстилната фабрика.
Според изследователите на произхода на българите, дървото е на 1300 години и е засадено от хан Аспарух по случай основаването на българската държава. Този обичай се спазва и от хан Кубер, който засадил чинар в Охрид. Древният обичай показва, че навсякъде където българите са се заселвали са засаждали дърво от този вид, чието значение е „пратеник от Бога“. Това е твърдение на член на МАБИК.
По летописи на византийския хронист Теофан кан Аспарух  преминава река Дунав и отсяда в близост на 2-3 км от гръцката колония Одесос. Укрепява се като изгражда от източната страна изкуствен вал. Останки на част от него и в момента са запазени. Тук е била шатрата му. Kан Аспарух (Исперих) обявява нова българска държава, с първа столица „Варна“ (така е записано във френската енциклопедия), с името на съществуващия тук град още преди Потопа. Хипотезата, че Потоп е имало, както на много места на нашата планета така и по западните брегове на Черно море, вече научно се потвърждава. Потопът е погълнал една велика култура на Балканите. Градът Варна след Потопа лежи на дъното на езеро.

Името Варна може да се открие в древните свещени книги на човечеството – Ведите. На санскритски “Варна” означава първично Начало, основа на социалния живот (“Ноевият Потоп” от Уилям Райън и Уолтър Питман, 2001г.)
Тук по установена традиция на древните българи от рода Дуло, на която и да е земя да се установят да живеят да засаждят любимия си вид дърво – чинар(на лат. Platanus), достигащ до 2000 годишна възраст. И сега през 2011 год. в гр. Варна, квартал Аспарухово, в двора в двора на бившата фабрика „Асен Николов Семов“ е запазен самотния стар чинар от преди 1330 години със спомена от времето на кан Аспарух, син на Кубрат. От това дърво са взети две издънки, които са посадени и облагородени при създаването на текстилната фабрика през 1905 година. Това ме осведоми любезен домакин от мениджърския екип на фирма „Галатекс“, наследник на фабриката на Асен Николов Семов. Той спомена, че на територията на фирмата се обмислят различни инвестиционни намерения, като те са свързани с начина на живот на вековното дърво. Идеята е да се направи площад, за да се олесни достъпа му.

Никога не съм си представяла, че наистина един природен вид може да оцелее толкова дълго във времето. Знам, че има неща сътворени от природата, които са съществували на земята столетия преди нас да ни има.
Вековните дървета са истинско богатство. Те са интересни и достойни за уважение, защото са надживели поколения българи. Техните корени са здрави и стабилни, оцеляват почти при всякакви условия и изпитания на времето, така както е оцелял коренът на българския род през вековете. Енергията на хилядолетния чинар във Варна наистина е невероятно мощна. Макар да е претърпял леко поражение, той се листи и зеленее и е готов да дари с живина и здраве всеки нуждаещ се. 


Известният народен лечител Петър Димков съветвал да се облягаме на такива дървета и да ги молим да вземат болестите ни дълбоко в земята и в замяна да ни заредят със своята витална сила.
Дървото чинар е било обект и в литературни произведения. От неговата мощна енергия е черпил сили и вдъхновение и поета Пенчо Славейков.


На раздяла с вековното дърво моят любезен домакин ми подари лист за спомен, да ми напомня че в живота има вечни и непреходни неща, които биха ми били упора и респект.
Чинарът е дървото хранител на българския дух, а той е  орисан с вечна младост и постоянно да възкръсва, независимо от превратностите и събитията на времето.
         А що се касае до историята, свързана с прабългарите – тя е чудесно представена нагледно в Прабългаско селище Фанагория, който се намира в парк Аспарухов вал в квартал Аспарухово на град Варна, и е единствения по рода си действащ музей на открито в страната.
Тук оживява по особено атрактивен начин българската история: представят се конни каскади, висша езда, ханът на прабългарите, гаданията на шамана и молитвата му. За всички, които не знаят или просто да си припомнят историята за нащите корени, здрави и силни, каквито са корените на стария чинар, посаден от кан Аспарух във Варна.


Няма коментари:

Публикуване на коментар