Араповския манастир

Награда на читателите на сайта Разходка ком в Национален конкурс за пътеписи "Неизвестната България"

Араповски манастир

Любомира Петрова

Една топла августовска неделя аз и моите спътници решаваме да се въплътим в ролята на пилигрими. Самата дума, която звучи по-скоро като титла, предполага дълго и смирено пътуване до свято място. Ние я модифицирахме заради какво ли не.

Твърде късно – към 11 часа - малката ни сплотена група от трима възрастни роднини тръгва с автомобил  към Асеновград. Убеждавам спътниците си колко е важно да обиколим хубави кътчета, да подарим на погледа си вълшебни бои и форми, да се успокоим и да установим на място лечебната сила на една хубава разходка, а защо не и на аязмена вода.

Единият ми спътник от мъжки пол мрънка, задето идва с нас, а не е отишъл за риба, на другия му се спи. Аз съвестно съм си свършила работата по подготовката на събитието (да, думата е точна – за мен е точно това), взела съм вода, карта и пари.

Умувам  през целия път за това, дали пък не трябваше да си взема маратонките, защото знам, че манастирите са на високо, а ако искаме да разгледаме и някоя горска забележителност, трябва да сме с подходяща екипировка. Вълненията ми се оказаха в последствие неоснователни.

Докато хората от мъжки пол с мен следят табелките за село Златовръх (много е важно това), аз се подготвям с фотоапарата и въпросите. Виждаме, че  край шосето, което разсича селцата, през които минаваме, е пълно с трудолюбиви стопани, изнесли съблазнителни едри праскови, примамливо грозде, царевици, дини, домати. Без съмнение - всичките био. То си личи – и на гледане, и на пипане, и на вкус.

Постепенно се оказваме на  километър от манастир „Света Неделя”. Наоколо -  равно поле и никакво планинско възвишение. Свиваме вдясно и се озоваваме сред море от препечен слънчоглед. Небето се е разнежило в светлосиньо, накипрено е с пухени облаци и в разрез с тази идилия - буквално почеренелите  глави на слънчогледите в нивята.

Пътят е късичък, тесничък, неасфалтиран -  тип селски – за каручка. Полекичка пред очите ни изникват хора - поседнали на полянките, хапват и пийват. Наоколо играят деца, което предполага шум, на метри е и шосето, а всъщност попадаш като че ли в някаква ярко илюстрована картичка, в която времето не тиктака, не препуска, статично е и ти носи фантастичен покой.

Вижда се вече и ”Света Неделя”. Убеждаваме се, че манастир и на поле може да се съгради. Според  легендите (консултирах се и със страници в интернет, посветени на обителта) манастирът е посторен до  аязмо, недалеч от асеновградското село Златовръх, което до  1934 година се наричало Арапово.

Според преданието  мястото било открито от гъркиня, която имала сляпо детенце. Тя сънувала, че трябва да изкопае вода, с която ще може да го излекува. Помолила за позволение да копае Арап бей, който владеел тези земи. При първата копка на показаното от гъркинята място  бликнала вода. Майката  миела очите на детето си и така чудото  станало. То оздравяло. Жената в манастира - изключително добронамерена, лъчезарна и отзивчива, ми разказа, че самият Арап ага също пострадал. Неговата любима ханъма се излекувала на това място. Благодарният бей дарил земите си за построяването на манастир.

 

Манастирът носи името на една почитана на 7 юли светица – Неделя – Кириакия. Тя още като дете обикнала Бога. Решила да му посвети дните си. По това време  император Диоклетиан подложил на жестоко гонение християните.

Неделя била хвърлена в тъмница и измънчвана. Раните и обаче по чудо оздравявали. Тя упорито отказвала да се поклони на езическите идоли. За непокорството и я осъдили на смърт. Св. Неделя предала Богу дух, преди да бъде изпълнена присъдата и (7 юли 289 г.).

Светото място е построено през 1856 година. Дворът е четвъртит. Започваме да му се наслаждаваме, влизайки през новички двери, украсени с лъвска глава. Вратата е дар за манастира от благороден човек. Пред нас се люшва старателно оформен цветен градински  кът, разнообразни саксии с весело мушкато са наредени  покрай сградата.

До  чешмичката, разкрасена с олеандри,  съзираме специфична постройка.

Това е една от малкото запазени жилищни кули в България - на Ангел войвода, защитник на населението от този край. Тя е висока към 9 метра и е на три етажа. От  една моя стара енциклопедия научих, че на северната стена на кулата е изографисана сцена от борбата на библейския герой Самсон с лъва.

По време на нашето посещение обаче имаше реставрационни дейности и не можахме да видим това изображение. В близост до кулата е манастирската църква.

”Света Неделя„ е голяма, триапсидна и еднокуполна. Тя е каменна, строена през 1859 година. Това е една от най - красивите български църкви, които съм виждала. Те не са малко, но все пак цветовете й така греят - в бяло, синьо, червено, златно, образите на светци и великомъченици са толкова интересни, че можеш с часове да им се любуваш.

Особено впечатляващи са изображенията на тачените от всички българи Кирил и Методий. Стенописите са дело на Алекси Атанасов и неговия ученик - възрожденския художник Георги Данчов – Зографина, сподвижник на Левски.

Жената, за която споменах, ме насърчи да видя чудотворната икона на Божията майка. Очите на Света Богородица наистина следят погледа ти. Накъдето и да застанеш, тя те наблюдава. Стори ми се много тъжна, а ме обзе голяма вълнение, докато я разглеждах - една смесица от тъга, еуфория и  смирение.

Иконата помагала според вярващи на бездетни жени. Някои оставяли в дар детски дрешки, радостни от това, че след срещата си с нея са станали майки. За съжаление в църквата не може да се снима, иначе бих направила много фотоси.

Араповският манастир е единственият в страната ни, построен по време на османското владичество. Активно съдействал за поддържането на национално съзнание у населението наоколо през втората половина на 19 век. Богослужението в него се водело на български език. През 1867 година тук е открито училище. През 1878 година манастирът е изгорен, а е възстановен след Освобождението. Тук активна порсветителска дейност развива игумен архимандрит Гервасий. В манастира е основан  и таен революционен комитет с идеолог игумен Гервасий.

От манастирската църква можете да си закупите малки и големи икони, сребърни кръстчета, различна църковна литература. Също така са изложени и ръчно рисувани икони, както и картини, в които отново централен е манастирът.

Има и ликове на светци, които греят на керемида. В двора има стопански сгради, засадени са дръвчета. Отглеждат се овце, кокошки. Личи си, че някой се старае това място да се съхрани и пребъде.

Аязмото също е много интересно. То е разположено на северната старана на манастира. Представлява малка, невисока постройка с покрив, изографисана. Вътре е изворчето с лековитата вода. Хората спокойно изчакваха реда си, за да напълнят по бутилка. Тук също можете да запалите свещичка.

Докато бяхме тримата на това благословено от Бога място, се заредихме с позитивизъм, чувствахаме се спокойни. Никой не съжаляваше, че е тук. На тръгване се сбогувахме с Араповския манастир, на чийто вход гордо се развяваше българското знаме.