петък, 11 ноември 2011 г.

Крушунските водопади

ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА В НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА ПЪТЕПИСИ „НЕИЗВЕСТНАТА БЪЛГАРИЯ”

Крушунските водопади
Христо Мандев

Изпитал нееднократно през последните години изкусителната магия на Крушунските водопади, сега ми се отдаде прекрасната възможност да я разкрия и на най-близките си хора.

Имаше достатъчно поводи за това, но най-важният от тях беше 10-ият рожден ден на внукът ни Христо. Така на 22 юли в Габрово отпразнувахме в почти пълна семейна среда Ичовият юбилей. Само свако му Павлин още не си беше дошъл от Щатите. Но той щеше да пропусне и следващия ден, когато празненството продължи с незабравимата ни екскурзия до Крушунските водопади.
Многобройната ни семейна група позакъсня с отпътуването ни сутринта.
Снощният празник обърка плановете ми, съставени с цел да избегнем горещините. Но за късмет, денят се оказа подходящ за екскурзия с прошареното си с облаци небе. 


А прохладата от приказните струйки на водопадите, допълни сладострастното изживяване да се потопим в магията им.

Макар да стигнахме по обяд и по всички пътеки, мостчета, стълби, площадки и сипеи да гъмжеше от народ, преведох скъпите ми близки до всички кътчета от резервата, за да видим от всеки ъгъл неописуемата красота от водни струи, водни драперии, водни пръски и капчици само, от езерца и вирове, затворени от прагове и бигорни рифове. 

       По влажните и мокри места, из водите, обливащи скалите, зеленината на мъховете и водолюбивите треви омайваше със своята свежест.
Дърветата разкъсваха слънчевата светлина на милиони лъчи, които играеха по синкавата повърхност на водните басейни.
Варовиковите образувания, нишите и пещерите по околните скали придаваха допълнителна декорация на пейзажа и също възбуждаха апетита на жадните ни за красота очи. Гледахме и ходихме навсякъде, всичко фотографирахме, всичко запомнихме. Завинаги.



Няма коментари:

Публикуване на коментар