събота, 12 ноември 2011 г.

Пленер в Боженци

Поощрителна награда от Национален конкурс за пътеписи "Неизвестната България"

ПЛЕНЕР В БОЖЕНЦИ
Мария Василева

  В началото на лятото пристигнахме тук, в Боженци, с нагласата, че ще останем  за около пет дни. Групата ни се състоеше от седемнадесет деца и седем  възрастни. Обединявани от любовта към рисуването и с изострени сетива към красивото, ние пристигнахме за да нарисуваме най-добрите си шедьоври.
Боженци наистина е земен рай! На където и да тръгнеш, откриваш все нови красоти и места. Дъхът на човека спира, за да се поклони пред велики българи, записани в паметта на своето родно място - Боженци.
 След като автобусчето ни спря в китното селце, ние поехме към „Капитановата къща”.
 Управителката  ни чакаше. Стайте бяха приготвени за нас. Настнихме се, качихме личните си вещи, куфарите, папките и материалите за рисуване. След вкусната трапеза в механата на „Капитановата къща” тръгнахме да разгледаме историческите места в селището.
  Най-напред научихме легендата за болярката Божана, известна като основателка на селището. По време на падането на Търновското царство под османско иго, тя избягала заедно с деветимата си сина. Пристигнала в селището, където намерила подходящо място за укриване.
Научихме, че Боженци има шест вековна история. Преди няколко века тук са живели едни от най-богатите и най-известни търговци, търгуващи с вълна, пчелен мед, восък и др.
Техните кервани са достигали различни точки на света - Русия, Италия, Австро-Унгария, Франция, Анадола...чак до Багдат.
  Един от тях е  Димитър Дончев Попов, сина на Дончо Попа, чиято къща е превърната в музей. Подредена по начина на предназначението си тази къща има голям дюкян, 4 стаи и  кьошек, разположени на три етажа.
Впечатлени останахме от една голяма колекциите от медни тави, красивите вълнени халища и килими и търговски порти и на кьошека - място на терасата  за следобедна дрямка през лятото.
Типичната за Боженци архитектура е Възрожденската, с много  декоративни елементи оформящи врати и порти, прозорци, стенни долапи, тавани, джамали, камини. Тези елементи са от ковано желязо и са украсени с много дърворезби. Прозорците са малки и имат красиви дървени рамки.
В селото има много зеленина и цветя и цари тишина. Улиците са тесни и заради калдъръмената настилка, не е позволено по тях да се движат коли.
За мен лично беше много интересна шекерджийницата, където се предлагаха различни ръчно изработени захарни вкусотийки и „турско кафе на пясък
Настанихме се да рисуваме покрай сенчестия чардак на единствената запазена на Балканския полуостров работилница МЕНГЕМА. Тя е все още е действаща и през септември, когато са   „Европейски дни на културно наследство в Боженци” тя ще заработи с пълна сила за своите гости.
Менгема-това е работилницаза добиване на пчелен восък чрез пречистване на вощина по механичен начин. Интересна е технологията. Огнището е с два казана. В единия се насипва вощената, а другия се пълни с вода. Казаните се подгряват на огъня, докъто вощината се разтопи, а водатата да се загрее.
На пода е дебелото дъбово дърво(гебек), в което е издълбано корито с надупчено дъно.  Перпендикулярно на гебека под коритото е поставено каменно корито. В него се намира студена вода от изкопания до стената геран.
  На дъното на коритото, което е на гебека се нарежда ръжена слама. Тя служи за филтър и е наречена „риза”.
  Върху нея се излива разтопената вощена. Слага се нов пласт слама, пак се излива вощина и така докато се напълни коритото догоре. Сламата се свива и  привързва с въженце, предварително поставено в коритото. Затиска се с капаци и подложка (бухалки). Облива се обилно с гореща вода, която разтопява полепналата по сламата восък.


Разтопеният и пречистен чрез сламата восък пада в каменното корито и понеже е по-лек от водата, изплува на повърхността.
За да се получи пълно изстискане на восъка от от сламата, пресата се стича посредством дървения винт и витлото (витела).
Разтопеният восък, който не е втвърден напълно, се изгребва и се налива в съдовете със студена вода и различна по големина-калъпи.
Като се втвърди, получава се формата на съда. Така добива търговски вид-така наречения сир. От 100 кг. вощина сеполучава 35-40 кг восък.
Остатъкът от вощината, полепнал по сламата се нарича фукарда. Оставена  една година на открито фукардата угнива и се използва като тор.
Неусетно стана обяд и постепенно се пренесохме към механата . Повечето от нас успяха да завършат картините си. Слънчевите лъчи започнаха да отстъпват мястото си на едни, големи, сиви облаци.  Природата ни предупреждаваше, че ще вали.
И след обяд тя ни поднесе един прекрасен, разхладителен, кратък дъжд.

Боженци се намира в средна Стара планина , местността е обррадена от височини и самото село се е разположило в най - ниската част. Стар римски път води чак до Трявна, разположена само на около 10 км. Разстоянието до Габрово по пешеходен маршрут е 15 км.
Живописните улички ни отведоха до „Стефанината къща”,” Парлапановата къща”, „Шарлоповата къща”, „Баба Райна’’, а ние заобичахме и приехме в себе си тази различна от реалността обстановка.
Почуствахме се част  от това Възрожденнско  средище, от  най-българската, най-святата местност, в която се намирахме и която ще се стремим да отразим и в нашите творби.
Към края на деня подредихме картините си и направихме конферанс: всеки открито говореше за своите творби и за тези на другите. Споделяхме какви трудности сме имали и какви успехи. Говорехме  и за грешките и успехите при пренасяне на някои образи върху равнината, т.е. за перспективните изменения.
Особеностите на Боженската къща са специфични. Тя е с външни дървени  чардаци , със зидани стени и каменни покриви.
Денят премина  бързо, а вечерта в сладката раздумка,  възрастните изпихме и по чаша вино.
На третата сутринта отново бяхме заредени с голяма енергия и желание за работа. Тъй като имаше на места още влага от вчерашния  дъжд решихме да се качим  по най-западната пътека.  Тя води към малко по-голяма  височина, където се  намира  Иван Карадимитровата къща и къщата „ Двата щрауса”.
В Боженци,  където и да отидеш се откриват нови красоти. Църквата „Свети пророк Илия”е трикорабната базилика се крие под зеленината, но високата й камбанария  изпъква на фона на зеленото. Камбаната е стара, нейният звън се е чувал през годините на робството.
Боженци е селище, разположено на два римски пътя има шест хилядолетолетна история. През 1964 година селището е обявено за резерват и е вписано в листата на културните паметници на Юнеско. Тази година се навършват 47 години от тогава.

   На четвъртата сутрин, минавайки покрай старото училището. Днес то е преустроено в художествена галерия и ритуална зала на вторият етаж. Неговият собственик Димитър Дончев Попов (Комитовски) е дарил сградата на държавата.  
Това училище първоначално е било килийно училище и по-късно през 1872г. става класно училище. По онова време на първия етаж на сградата е била библиотеката, а на втория класните стаи.
Отново останахме изненадани от щедростта на някои наши сънародници и от тяхното родолюбие!  Усещахме че в този център на култура и знания човек и сам да живее не се чувства самотен.
Ето,че дойде последния ден, оставаше ни само няколко часа до тръгването, ех, ако можеше някак си то да се отложи!



Няма коментари:

Публикуване на коментар