Чудото на Балканите

Поощрителна награда от Национален конкурс за пътеписи "Неизвестната България"

Чудото на Балканите

Анита Николова

Рилският манастир е най-голямото духовно средище на Балканите. Той се намира на 117 км от София и попада в Кюстендилска област, община Рила. Основан е през 30–те години на Х век от Иван Рилски, живял по време на управлението на цар Петър. Причината за изграждането на манастира остава неясна, но най-вероятно Св.  Иван Рилски нарежда изграждането на малък манастир, в който да се подслонят монасите. Според исторически извори през XIV век манастирът е бил разположен между реките Рилска и Друшлявица.

Духовната обител има богата история. Още в ранните периоди на своето съществуване той е бил даряван от цар Иван Асен II и Калоян I.

 Развитието му продължава и през следващите столетия, като през XIII и XIV век манастирът запазва своето бързо развитие. През този период е бил даряван от цар Иван Асен II и Калиман. След тях се установява практиката всеки следващ цар щедро да дарява манастира . Цар Иван Шишман (1371-1393) издава Рилска грамота на манастира от 21 септември 1378 г., която е подписана и подпечатана със златен печат .

През 1335 г. Хрельо Драговола обновява манастирските здания, построява нова каменна църква и кула, които са в чест на св. Иван Рилски и св. Богородица . През този период той се е превърнал в “светско гнездо“. Каменната кула, построена от Хрельо, е съхранила едни от най-ценните паметници на средновековното изкуство .

            Каменната църква се намира на мястото на днешния голям храм “Рождество Богородично “ и просъществува до 30–те години на XIX век.

            В манастира през 30–те и 40-те г. съществуват всички необходими условия за създаване на материални ценности и се активизира строителството, изкуството и литературата .

От грамотата на цар Иван Шишман съдим за състоянието на  манастира  през втората половина на XIV век. Тогава духовната обител представлява свързано звено с Търновската школа, което е предпоставка за усилена книжовна дейност.

През втората половина на XVIII век положението на Рилската обител се влошава твърде много поради насилията на турците. Опитите да се спрат похитителите се оказват напразни .

Рилският манастир е бил от онези манастири,  които се намират под юрисдикцията на Цариградската патриаршия, а сега той е мъжки. 

През XVIII век строителството в манастира засилва интереса на българите като жив спомен от българската държава. Дарените книги, надписи и предмети са доказателство за помощта и преклонението на народа .

Притокът на поклонници подтиква манастирските ръководители да осмислят план за разширяване на жилищните и храмови сгради. През 1774 г. те молят султана да разреши ремонт на старата църква, построена от Хрельо, която се използва за централен храм. На 29. 07. 1777 г. обновлението е позволено,  но със строгата заповед да се спазват същите размери, като храмът тайно е разширен .

            Изграждането на жилищните крила в манастира се осъществява на няколко етапа. През 1816-1817 г. се изгражда северното крило, 1817 – източното, 1819 – западното от майстор Алекси Рилец. През 1846-47 г. майстор Миленко изгражда южното крило и доизгражда големия манастирски двор .

Рилският манастир е място за уединение на творци, създаващи нови произведения и преписи от Търновската и Атонските школи. В него са създадени “Рилски панегирик“ (1479) на Вл. Граматик, панегириците на Мардарий Рилски (1483 и 1509), “Шестоднев“(1480) на Йоан Златоуст, канони и жития на св. Иван Рилски (XV век), създава се житие с похвали за св. Иван Рилски от Д . Кантакузин (XV век), Рилска повест на Вл. Граматик . “Рилски панегирик” е сборник, който съдържа 111 съчинения и е завършен от Владислав Граматик, като той включва и своя оригинална творба “Разказ за пренасяне на мощите на св. Иван Рилски от Търново в Рилския  манастир “, като нейното написване има за цел да бъде в памет на светеца, който нарежда да се изгради Светата обител. В манастира се създава и килийно училище, чиято цел е да се осъществява обучение на местното население. В образователния процес се включват монаси от манастира, а също така и Неофит Рилски.

В Рилския манастир се съхраняват икони, сътворени през периода от XIV до XIX век, като най-често е рисуван портретът-икона на св. Иван Рилски .

            По време на турското владичество (XV-XIX век) Рилският манастир става център на духовно, културно и книжовно самосъхранение и възраждане на българския дух и народност . 

            XVI-XVII век в манастира продължава създаването на нови произведения и преписи, като след Освобождението на България Рилският манастир придобива нови права и поема възходящ път на културно и стопанско развитие .

Светата обител достига своя апогей между XII-ти, XIV-ти век, а подемът й е пречупен с идването на османските нашественици в края на XIV-ти век, което е последвано от нападенията и разрушаването на манастира в средата на  XV век

Завладяването на българското царство от османците в края на XIV век забавя развитието му с векове, променя съдбата и на манастира, той многократно е подлаган на грабежи и нападения и само усилията на българското население успяват да го запазят и възстановят след  всяко насилническо действие .

Пет века той е средище на верски и културен живот, като усилията на монашеското братство са насочени към съхраняване  на народното съзнание. В периода XIV-XVIII век  манастирът е многократно опожаряван. В него се формира книжовна школа, която поддържа връзки с просветно-религиозните средища в останалите източно-православни страни. Манастирът получава подкрепа и от руските и от молдовските войводи .

Манастирът е вписан през 1983 г. в “Листата на световното културно наследство“, която съдържа не повече от 200 обекта от целия свят. През 1961 г. Рилският манастир става част от ЮНЕСКО .

Посещавайки Рилския манастир, всеки един турист трябва да намери време, да се изкачи до гроба на св. Иван Рилски. На около 30 мин. пеша в източна посока от манастира се намира гробът на светеца заедно с малък параклис. Пътят преминава през местност с вековни дървета. Поверието гласи, че онези, които не могат да преминат през дупката в пещерата, където светецът е живял като отшелник, са грешници, а всички други са праведни. Всеки един може да напише на малко листче своите желания, които Ви уверявам, че наистина се сбъдват.

Вазов, подобно на мен, е бил запленен от красотата на Рилския манастир и местността, в която се намира. Именно поради това той е написал своето стихотворение “При Рилския манастир”, в което дава израз на своите чувства към Светата обител и българската природа: “Сега съм у дома,  в сърцето съм на Рила”.

Посещението на Рилския манастир не е просто една туристическа дестинация. Това е раят за вярващия човек. Святото място преизпълва душата и тялото с нови сили и оставя спомена за едно невероятно преживяване. Всеки един от нас трябва да посети този манастир, защото той ни зарежда с вяра и оптимизъм. Това е мястото в страната ни, към което никой не би могъл да остане равнодушен, защото в него са събрани красота, енергия и духовна сила.